Любомир Иванов |
| Posted: 08 Jan 2011 01:29 PM PST
Всъщност, тази подготовка започна още през месец май, когато начертах своя план за догодина. Каква част от него изпълних тепърва ще се разбере, когато постигна състезателна форма. Но подобренията по отношение на развитие на слабите мускулни групи като обем и плътност са видими, дори и да не са на 100% спрямо това, което желаех. Защо?
Преди всичко държа да отбележа, че не беше никак лесно. От една страна, за да постигнеш максимума в дадена област трябва да й се отдадеш изцяло -- и психически и физически и емоционално дори. Но тогава страдат други аспекти в твоя живот -- личен и професионален, което аз не желая. На първо място аз съм отдаден на семейството си, като любящ съпруг и вече грижовен татко. След това съм професионален фитнес треньор, консултант по спортно хранене и възстановяване и автор на един от най-четените блогове за фитнес и хранене. Чак след това в редицата от приоритети е развитието ми на състезателната сцена, което винаги съм възприемал по-скоро като хоби, доставящо ми удоволствие и извор на мотивация, за да се развивам, сравнявайки се не с друг, а единствено със себе си от преди година. Често през изминалите месеци ми се е налагало да пропускам и тренировка или хранене, давайки приоритет на по-важните неща за мен. От друга страна, след 15 години тренировки е наистина трудно да изненадам мускулите си и да ги стимулирам към нов растеж. През годините съм опитвал много методики и съответно съм адаптирал тялото си към натоварването им. Чудех се известно време каква стратегия да избера. Ясно беше, че тренировките трябва да са интензивни, но бях опитал почти всяка интензивна методика. Изборът на успешната тренировъчна програма дойде ненадейно, когато разсъждавах над постулата: когато си изминал много дълъг път и незнаеш вече накъде да поемеш, върни се към началото на всичко, към основите. Окей, казах си, back to the basics! Рещих да се върна към един основен принцип -- този на прогресивното натоварване т.е. да стана по-силен. Освен това, поради липса на време, тренировките трябваше да са кратки и не повече от 3-4 седмично, за да ги вместя в натоварения си график. Накрая съставих тренировъчна концепция, която нарекох с работното заглавие „Интеграция на метода 5х5 в бодибилдинг сплит“. Тренировките бяха 3, рядко 4 пъти седмично, не по-дълги от 45-50 минути, с две упражнения за големите и едно за малките мускулни групи. За да увелича интензивността максимално използвах комбинация в една серия на бодибилдинг принципи и методи като форсирани повторения, разтоварващи серии, удължени серии и пауза-почивка, всичките пречупени през призмата на 15 години тренировъчен опит. Мускулните трески, които последваха ме върнаха направо в „първи клас“, но определено болката си заслужаваше -- мускулите ми станаха много по-обемни и плътни. Така неусетно дойде време да започна финалната пресъстезателна подготовка, която има за цел да изчистя максимално излишните мазнини и да постигна върхов релеф. Този път реших да си дам повече време -- около 16 седмици, за разлика от обичайните 10-12. Идеята е нещата да се случват по-плавно и да не форсирам толкова организма си. Замислих се кое най-много се променя при преминаване към такъв предсъстезателен етап -- тренировката или храненето? В тренировката включвам повече упражнения, за да натоваря мускулите от различни ъгли и всеки мускул или мускулна група да се разграничава рязко от останалите. Но основния принцип остава -- кратки и интензивни тренировки. Диетата също търпи промяна -- ограничават се някои храни, променят се количества и пропорции. Но аз почти целогодишно съм на някакъв режим и такава промяна в диетата не ми е трудна. Отговорът на въпроса е -- нагласата! Самата мисъл, че това е последният етап от преследването на дадена цел променя начинът на мислене. Вече няма пропуснато или променено хранене, няма „ще пропусна тази тренировка или упражнение“. Мисълта, че от това вече зависи успехът или провалът не го позволява. От момента, в който обявявам пред себе си началото на този заключителен етап, нещо сякаш превключва в главата ми (не, не съм се побъркал, все още Естествено, както и миналата година, ще споделям своята подготовка. Този път това ще става почти изцяло с видеоматериали. Тяхната цел не е да копирате методиката ми на тренировка, защото тя може да се окажа неподходяща или дори опасна за повечето от Вас. Затова тя няма да бъде описвана. Основната идеята е да наблюдавате техниката на изпълнение на упражненията и да ги сравните с Вашето изпълнение, а всичко останало също може да се коментира. И така, първата тренировка е от преди 2 дни -- гръб и корем, заедно с тренировъчния ми партньор Славян Стойчев. Приятно гледане!
|
) и ме кара да съм мотивиран и дисциплиниран до краен предел, за да дам 100% от себе си. Дали и с Вас е така, независимо от целите, които преследвате, ще се радвам да напишете в полето за коментар.| You are subscribed to email updates from Любомир Иванов To stop receiving these emails, you may unsubscribe now. | Email delivery powered by Google |
| Google Inc., 20 West Kinzie, Chicago IL USA 60610 | |
No comments:
Post a Comment